Рождество Богородично (Цариброд)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Рождество Богородично“
„Рождество Пресвете Богородице“
Общ изглед
Общ изглед
Карта
Местоположение в Цариброд
Вид на храмаправославна църква
Страна Сърбия
Населено мястоЦариброд
РелигияСръбска православна църква
ЕпархияНишка
Изграждане1888 г.
Състояниедействащ храм
„Рождество Богородично“ в Общомедия

„Рождество на Пресвета Богородица“ (на сръбски: „Рођења Пресвете Богородице“) е православна църква в град Цариброд (на сръбски: Димитровград) в Западните покрайнини, Сърбия.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът се намира в централната царибродска махала Чуйпетъл.

Църквата „Рождество Богородично“

История[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението на България в 1878 година Цариброд бързо се развива като център на околия в новосформираното Княжество България. Липсата на църковен храм е сред основните грижи за местните власти, след изграждането на училище. На 15 юли 1888 г. на заседание на градския общински съвет е взето решение за изграждането на църквата и за образуване на комисия, която да се занимава с този въпрос. През лятото на 1890 г. инициативата е подпомогната с отпускането на 1000 лева от бюджета на Министерството на външните дела и изповеданията. През 1893 г. за построяването на църквата са отпуснати още 10 000 лева, а на следващата година – 5000[1].

Сградата на църквата е завършена през 1894 година[2].

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-големите ценности на храма е иконостасът от чимширено дърво, изпълнен в техника „чипка“.[3] Изработен е от дебърски майстори, ръководени от Иван Филипов.[4][5]

От периода 1891-1894 г. са и дарствените икони на храма, подписани от царибродските бакалски, терзийски и платнарски еснафи. Кметът на града Ташко Дурин също дарява икона с изображение на Рождество Христово, под която пише:„Подарък от Ташко Дурин, кмет на града, 1894 г.“[6]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българите от Западните покрайнини (1878-1975). Документален сборник, София, 2005, с. 56-58, 61
  2. Николов, Богдан. Цариброд, София, 2005, с. 23
  3. Петковић, Милица. Водич. Манастири и цркве у Понишављу, Пирот 1995, с. 42.[неработеща препратка]
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 248.
  5. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
  6. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.56